На нощта на 3 август 1305 г. Уилям Уолъс е заловен край Глазгоу след години, прекарани в укриване от силите на английския крал Едуард I. Понякога най-опасният враг не стои отсреща на бойното поле, а се крие сред собствените ти съюзници.
Популярната представа често рисува Уолъс като победен от могъщата английска армия, но истината е много по-болезнена.
Хората, които го предават, са шотландци.
Залавянето му е организирано под ръководството на сър Джон де Ментейт – шотландски благородник, заклел се във вярност на Едуард I и служил на английската администрация в Западна Шотландия. Според средновековни хронисти информация за местонахождението на Уолъс вероятно е дошла дори от човек от най-близкото му обкръжение.
Това предателство бележи края на една изключителна глава от шотландската история.
Само осем години по-рано Уолъс се издига от относителна неизвестност до символ на шотландската съпротива. През 1297 г., заедно с Андрю де Морей, той постига една от най-впечатляващите победи на Средновековието при битката при Стърлинг Бридж. Позволявайки на част от английската армия да премине моста, преди да атакува, шотландците унищожават значително по-голяма сила и за кратко връщат Шотландия под шотландски контрол.
След победата Уолъс е посветен в рицарство и обявен за Пазител на Шотландия.
Успехът обаче е краткотраен. След поражението при Фолкърк през 1298 г. той се отказва от поста си, но не и от борбата. Пътува в чужбина в търсене на съюзници, завръща се в родината си и продължава съпротивата, дори когато все повече негови съратници го изоставят.
До 1305 г. по-голямата част от шотландския политически елит вече е приела английската власт. Уолъс остава почти сам.
Точно тази непреклонност го прави опасен не само за Англия, но и за шотландците, приспособили се към новия ред. За хората, търсещи спокойствие чрез компромис, неговата борба застрашава всичко, което са спечелили.
След залавянето си той е отведен близо 650 километра до Лондон, където е изправен пред процес с предварително решен изход. Обвинен в държавна измяна, Уолъс произнася думите, които ще останат в историята: не може да бъде предател на Едуард, защото никога не му е полагал клетва за вярност.
Присъдата не е променена.
На 23 август 1305 г. Уилям Уолъс е екзекутиран в Смитфийлд. Наказанието е замислено като предупреждение към всеки, дръзнал да се противопостави на английската корона.
Вместо това то превръща Уолъс в легенда.
Едуард I печели пленник. Шотландия печели мъченик.
Повече от седем века по-късно Уилям Уолъс не е помнен заради корона или завладени земи, а защото отказва да се подчини, когато почти всички останали са го направили. Историята често забравя победителите, но рядко забравя онези, които са останали верни на убежденията си до самия край.
- Log in to post comments